От Македония по потекло,
от европейски мизи е роден,
на Кирил и Методий е ученик,
ръкоположен за свещеник в Рим,
епископ пръв на български език,
на Охридската школа – светъл химн.
Климент Охридски – „този велик наш отец и светилник на България“ – е една от най-чистите и светли фигури в нашата история. Той се вписва в българското безсмъртие като личност, отдадена на своята кауза – обучаващ славянските народи, създаващи култура и познаващи Бога на собствения си език.
Климент Охридски, съгласно изворите, произхожда от българските славяни. Още в ранна възраст се присъединява към Константин Философ и брат му Методий, вероятно участва в подготовката на Моравската мисия и осъществяването ѝ. Ръкоположен е за свещеник в Рим през 868г. През 869г. умира Кирил и той, заедно с Методий се завръща във Великоморавия, където работи сред западните славяни. След кончината на Методий (885г.) Климент и неговите съподвижници са подложени на жестоки гонения от немските духовници начело с епископ Вихинг, който забранил славянското богослужение в България.
Климент, Наум и Ангеларий се отправят към България. Пристигат в Плиска, където са приети радушно от българския княз Борис I, заради назрялата необходимост от писменост на роден език. Това става вероятно през 886г., а малко по-късно, Климент заминава за Кутмичевица. Там пребивава в градовете Девол, Главиница и Охрид, където ограмотява повече от 3500 ученици и подготвя свещенослужители за нуждите на българската църква.
След възцаряването на Симеон през 893г., в България е въведено официално богослужение на славянски език, а Климент Охридски е ръкоположен за епископ – „епископ пръв на българския език“. В Охрид построява манастира „Свети Панталеймон“, в който твори и създава редица химногравски творби, похвални и поучителни слова, празнични наставления и жития на светци.
До сетния си час Климент Охридски остава верен на поста си – проповедник и учител, творец и строител на старобългарския книжовен език, реформатор на славянската азбука. Този общославянски педагог, „войнстващ хуманист“, „светилник с мощ нетленна“, безстрашен апологет и оратор, мъдрец и духовен учител, най-видният книжовник на български език, остава завинаги неразривно свързан с нас.
„От твоето огнище, Мъдрецо беловласи,
припламващо край Охрид,
ний факлите ще палим,
ще крачим в бъднините,
верни на дълга си,
Епископе Словенски,
Вечно ще те славим!“